Статуята на Дева Мария

Марианската колона на Стария градски площад в Прага е издигната веднага след края на Тридесетгодишната война като израз на обществена благодарност за спасението на града. През 1648 г. жителите на Прага са изправени пред последната атака на шведските войски, които се опитват да завладеят Стария град. По това време жителите на града се молели на Бога чрез застъпничеството на Дева Мария пред оброчен образ, посветен на нея, който бил изложен на Староградския площад. Оттук идва и местният епитет Panna Maria Rynecká (според стария чешки израз за площад – rynek). Когато войната приключва, градът и император Фердинанд III искали да увековечат този факт в камък. Затова решили да благодарят на Дева Мария за защитата на Прага, като издигнат нейна колона на площада и поставят оброчния образ в основата ѝ. През 1652 г. кардинал Арнощ Войтех от Харах, архиепископ на Прага и велик магистър на Ордена на кръстоносците с Червената звезда, я освещава в присъствието на императора. Императорът също така създава фондация под управлението на митрополитския капитул за поддържане на редовни религиозни служби. Шествието до колоната се извършвало всяка събота, на марианските празници и техните бдения.

Най-горната статуя на Immaculata е типично изображение на Дева Мария, което се отнася до доктрината за непорочното зачатие (immaculata conceptio), обявена за догма едва два века по-късно.

Колоната е била издигната на място, което пражани свързвали с дълбоко унижение. Именно тук саксонците, когато нахлули в града през март 1632 г., приковали Паладиума – най-почитания мариански образ в чешките земи – към стол под позорния стълб, което било възприето като съзнателно осквернение. Затова още през 1647 г. абатът на Страхов предложил на това място да се издигне марианска колона като знак за обновление, очистване и защита на Прага, а след защитата на града срещу шведите през 1648 г. тази идея придобила още по-силен духовен и символичен смисъл. Марианските колони се свързват и със стара традиция, която води към легендата за Дева Мария на стълб в Сарагоса, където според преданието тя се явила на апостол Яков и му оставила каменен стълб като знак за своята постоянна закрила. Барокова Европа разбирала тази легенда като образ на присъствието на Мария сред християнските градове и затова колоната станала израз на вярата, че Дева Мария закриля мястото, което й е посветено.

Иконографското послание на колоната включва и четирите ангела, поставени върху цокли около основата: Ангелът с ключа, който държи дявола във вериги, изобразява сцената от Откровението: „…един ангел слезе от небето, държейки в ръката си ключа от бездната и голяма верига. И хвана дракона, оная старовременна змия, която е дяволът и Сатаната, и го върза за хиляда години, и го хвърли в бездната, и заключи, и запечата над него, за да не мами вече народите, докато се свършат хилядата години; след това трябва да бъде пуснат за малко време." (Откр. 20:1-3). Ангелът с пламтящ меч представя херувима, който пази Райската градина: „И постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пази пътя към дървото на живота." (Бит. 3:24). Демонът с лъвска глава и кожести крила напомня думите на апостол Петър: „Вашият противник, дяволът, обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне." (1 Петр. 5:8). В този образ злото вече е спряно пред портите на Едем. Ангелът с изваден меч, който стъпва върху покорения дракон, се отнася до небесната битка на архангел Михаил: „И настана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против дракона, а драконът воюваше и ангелите му; но не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И биде свален големият дракон, старовременната змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, и заедно с него и ангелите му бидоха свалени." (Откр. 12:7-9). Едновременно с това позата му може да напомни и библейската сцена, в която ангел Господен с изваден меч застава на пътя на Валаам в тясно дефиле (Числа 22:26-31), както и нейния паралел в битката на Карловия мост. 4. Ангелът с кръста, който поваля дявола на земята, изразява, че защитата на града е била разбирана като част от по-широка духовна борба. Силата на кръста в Писанието е свързана с Христовата победа над злото: „Но те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство, …“ (Откр. 12:11). Като иконографски първообраз може да се посочи късноготическият Страшен съд на Ханс Мемлинг от Мариинската базилика в Гданск, в който архангел Михаил държи процесионен кръст като атрибут на съдебната власт. Сцената изобразява и сражаващ се ангел с кръст като противоположност на демоните, които се бият с древкови оръжия.

Когато колоната беше съборена от фанатизирана тълпа в атмосферата на еуфория след провъзгласяването на Чехословакия, този акт се превърна не само в символ на промяната на политическата власт, но и предвеща периода на новата република, в която Църквата започна все повече да бъде изтласквана от общественото пространство. Събарянето на колоната не беше само премахване на бароков паметник, но и жест на културен разрив, който показа колко дълбоко напрежение е съществувало между религиозното наследство на предците и новоформиращите се антиклерикални течения. Част от техните дейци през следващите години се присъединиха към социалистическото, а по-късно и към комунистическото движение, което след това започна да преследва хората, които не бяха готови съзнателно да лъжат за своята вяра.

Въпреки това марианската почит в Прага не изчезна. Готическият образ на Дева Мария Ринецка, който някога е преживял хуситското иконоборство, се е запазил и след събарянето на колоната. Многобройни фрагменти от него и от неговата скулптурна украса днес се съхраняват в лапидариума. Идеята за възстановяването му преживя целия XX век. Когато през 2020 г. той беше издигнат отново като съзнателен символ на помирението (expiatori), това не беше само реконструкция на бароково произведение, а и възстановяване на духовно наследство, което надхвърля политическата история. И преди всичко показва, че някои символи, дори когато изчезнат за известно време, имат силата да се завърнат, защото принадлежат към идентичността на града и на хората, които живеят в него.