Статуята на Дева Мария

Марианската колона на Стария градски площад в Прага е издигната веднага след края на Тридесетгодишната война като израз на обществена благодарност за спасението на града. През 1648 г. жителите на Прага са изправени пред последната атака на шведските войски, които се опитват да завладеят Стария град. По това време жителите на града се молели на Бога чрез застъпничеството на Дева Мария пред оброчен образ, посветен на нея, който бил изложен на Староградския площад. Оттук идва и местният епитет Panna Maria Rynecká (според стария чешки израз за площад – rynek). Когато войната приключва, градът и император Фердинанд III искали да увековечат този факт в камък. Затова решили да благодарят на Дева Мария за защитата на Прага, като издигнат нейна колона на площада и поставят оброчния образ в основата ѝ. През 1652 г. кардинал Арнощ Войтех от Харах, архиепископ на Прага и велик магистър на Ордена на кръстоносците с Червената звезда, я освещава в присъствието на императора. Императорът също така създава фондация под управлението на митрополитския капитул за поддържане на редовни религиозни служби. Шествието до колоната се извършвало всяка събота, на марианските празници и техните бдения.

Най-горната статуя на Immaculata е типично изображение на Дева Мария, което се отнася до доктрината за непорочното зачатие (immaculata conceptio), обявена за догма едва два века по-късно. Вярването, че първородният грях не е пренесен върху Богородица, е част от църковното Предание. Първият ясно формулиран документ идва от VII век от св. Софроний Йерусалимски: „Никой освен теб не беше очистен предварително.“ (Hom. II; PG 87/3, 3248). Самото марианско благочестие има своя библейска основа в Евангелието от Лука: „Отсега нататък ще ме облажават всички поколения…“ (Лк 1:48). Мария е изобразена като молеща се майка, която стъпва върху дракона и се обръща към небето. Дванадесетте звезди около главата й се отнасят до Откровението на Йоан, в което се появява „Жена, облечена със слънце, с луна под краката си и с корона от дванадесет звезди около главата си.“ (Откровение 12:1), тълкувано от II век насам като образ на участието на Мария в победата на Христос. Мотивът за потъпкването на змея има паралел в псалма: „Ще стъпиш лъва и усойницата, ще стъпиш лъва и змея.“ (Псалм 91:13), който стъпва върху стиха: „Ще туря вражда между тебе и жената, между твоето семе и нейното семе. Той ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ (Бит. 3:15). В бароковия период драконът се разбира не само като символ на злото, но и като образ на духовна слепота, възприемана след войната като една от причините за социалния разпад в Европа. Ценностите, които вярата носи, триумфират над силите на разложението, които унищожават човешкото общество. По този начин колоната е не само паметник, но и публична декларация за увереност, че духовният ред може да триумфира над хаоса.

Колоната е била издигната на място, което пражани свързвали с дълбоко унижение. Именно тук саксонците, когато нахлули в града през март 1632 г., приковали Паладиума – най-почитания мариански образ в чешките земи – към стол под позорния стълб, което било възприето като съзнателно осквернение. Затова още през 1647 г. абатът на Страхов предложил на това място да се издигне марианска колона като знак за обновление, очистване и защита на Прага, а след защитата на града срещу шведите през 1648 г. тази идея придобила още по-силен духовен и символичен смисъл. Марианските колони се свързват и със стара традиция, която води към легендата за Дева Мария на стълб в Сарагоса, където според преданието тя се явила на апостол Яков и му оставила каменен стълб като знак за своята постоянна закрила. Барокова Европа разбирала тази легенда като образ на присъствието на Мария сред християнските градове и затова колоната станала израз на вярата, че Дева Мария закриля мястото, което й е посветено.

Иконографското послание на колоната включва и четирите ангела, поставени върху цокли около основата:

Ангелът с ключа, който държи дявола във вериги, изобразява сцената от Откровението: „…един ангел слезе от небето, държейки в ръката си ключа от бездната и голяма верига. И хвана дракона, оная старовременна змия, която е дяволът и Сатаната, и го върза за хиляда години, и го хвърли в бездната, и заключи, и запечата над него, за да не мами вече народите, докато се свършат хилядата години; след това трябва да бъде пуснат за малко време.“ (Откр. 20:1-3).
Ангелът с пламтящ меч представя херувима, който пази Райската градина: „И постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пази пътя към дървото на живота.“ (Бит. 3:24). Демонът с лъвска глава и кожести крила напомня думите на апостол Петър: „Вашият противник, дяволът, обикаля като рикаещ лъв и търси кого да погълне.“ (1 Петр. 5:8). В този образ злото вече е спряно пред портите на Едем.
Ангелът с изваден меч, който стъпва върху покорения дракон, се отнася до небесната битка на архангел Михаил: „И настана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против дракона, а драконът воюваше и ангелите му; но не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И биде свален големият дракон, старовременната змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, и заедно с него и ангелите му бидоха свалени.“ (Откр. 12:7-9). Едновременно с това позата му може да напомни и библейската сцена, в която ангел Господен с изваден меч застава на пътя на Валаам в тясно дефиле (Числа 22:26-31), както и нейния паралел в битката на Карловия мост.
Ангелът с кръста, който поваля дявола на земята, показва, че защитата на града е разбирана като част от по-широка духовна борба. В Писанието силата на кръста е свързана с победата на Христос над злото: „Те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство.“ (Откр. 12:11).

Когато в атмосферата на еуфория след провъзгласяването на Чехословакия колоната беше съборена от тълпата, това действие не се превърна само в символ на промяната на политическата власт, но и предвеща период в новата република, в който Църквата започна все повече да бъде изтласквана от общественото пространство. Събарянето на колоната не беше само премахване на бароков паметник, но и жест на културен разлом, който показа колко дълбоко е било напрежението между религиозното наследство на предците и новоформиращите се антиклерикални течения. Част от техните дейци през следващите години се присъединиха към социалистическото, а по-късно и към комунистическото движение, което впоследствие започна да преследва хората, които открито изповядваха християнството.

Въпреки това марианската почит в Прага не изчезнала. Готическият образ на Panna Maria Rynecká, който някога устоял на хуситското иконоборство, се запазил и след разрушаването на колоната. Многобройни фрагменти от нея и от нейната скулптурна украса днес се съхраняват в лапидариума. Идеята за нейното възстановяване преживяла целия XX век. Когато тя отново била издигната през 2020 г., това не било само реконструкция на бароково произведение, а възстановяване на духовно наследство, което надхвърля политическата история. И преди всичко показва, че някои символи, дори когато изчезнат за известно време, имат силата да се върнат, защото принадлежат към идентичността на града и на хората, които живеят в него.