Латински надпис

Марианската колона на Староградския площад не е само духовен символ и исторически паметник, но и изключително техническо и художествено произведение. Нейният облик, материал и конструкция отразяват както бароковата естетика от средата на XVII век, така и съвременните изисквания за възстановяване на паметник в трудните условия на пражкия климат. Основното послание на колоната вече е изразено в латинския надпис върху постамента: На Божията Майка, зачената без петното на първородния грях, за защитата и освобождението на града благочестивият и справедлив император издигна тази статуя. Този текст ясно показва, че колоната е издигната като паметник на победата на пражките граждани над три шведски армии. Сборът на главните букви, които представят римски цифри, посочва годината на издигането на колоната.

M + 5 × C + 2 × L + 7 × V + 15 × I = 1000 + 5 × 100 + 2 × 50 + 7 × 5 + 15 × 1 = 1000 + 500 + 100 + 35 + 15 = 1650

Марианската колона също е важна от гледна точка на историята на изкуството. Това е първата марианска колона в Бохемия и в същото време една от най-старите барокови статуи на нашата територия. Нейният автор Ян Иржи Бендл изиграва ключова роля за пренасянето на бароковия стил в чешката среда. Докато в Италия и Южна Германия бароковата скулптура разчита на мрамор, Бендл е трябвало да работи с чешки пясъчник, който не отразява светлината толкова добре, колкото мраморът. За да постигне бароков драматизъм, той трябвало да разработи специална техника за повърхностно моделиране, която създава контраст на светлина и сянка дори върху по-малко лъскав материал. Така той поставя основите на чешката барокова скулптура.

Общата височина на колоната заедно с върховата статуя е 15,83 метра. Отделните части не са сглобени твърдо, а между тях са поставени оловни листове. Ако това не беше така, силният вятър би могъл да разчупи толкова твърда конструкция. Отклонението на горната статуя достига до 20 см. Теглото на цялото произведение е приблизително 130 тона. Колоната стои върху първоначалните каменни основи от XVII век с размери около 7,8 × 7,8 метра, които обаче са дълбоко под сегашното ниво на площада, тъй като то оттогава се е повишило. Те са изградени предимно от ломена опука, допълнена с кварцит, речни камъчета, тухли и други строителни отпадъци от епохата, като всичко е свързано с варов разтвор. Поради това над първоначалната основа строителната фирма Řehoř s.r.o. отля нов фундаментен блок от стоманобетон C30/37 XF3. Оригиналните части на Марианската колона са били изработени от пясъчник от района на Каменне Жерховице. Тези камъни по-късно са били заменени с пясъчник от Божанов. Шестметровият 22-тонен ствол с коринтска капител и база е изработен от кварцит, докаран чак от индийския район Джайпур. Цокълът е направен от камъка Pietra Dorata от италианския град Виторкяно. Колоните и таванната плоча на свещеното пространство са изработени по статически причини от гранит от Мракотин.

Копие на оригиналната статуя се създава чрез процес, който започва със снемане на точна силиконова форма от лукопрен, улавяща всеки детайл от повърхността. От тази форма се изработва гипсов модел, който служи като основа за допълване на липсващите части според запазените творби на същия автор и историческите фотографии. След домоделирането се получава цялостният образ на статуята, който скулпторът след това пренася в камък чрез точкуване, тоест чрез прецизно измерване и определяне на точки върху гипсовия модел и пренасянето им върху каменния блок. По този начин възниква вярно каменно копие, което съответства на оригинала по пропорции, обем и характер на детайла. Академичният скулптор Петър Ваня доработва статуята на Дева Мария в продължение на един месец в наето реставраторско ателие направо в сградата на лапидариума, за да има оригинала съвсем наблизо като образец.

Колоната обаче имаше и практическа функция. Нейната ос определяше пражкия местен меридиан. Линията му и днес е отбелязана в настилката на Староградския площад. В истински пладне сянката на колоната е най-къса и сочи точно на север. По нея се сверявал Староградският астрономически часовник. По-късно точното време се измервало в Клементинума с помощта на процепни слънчеви часовници. В истински пладне мъж от кулата на Клементинума давал знак с червено-бяло знаме, а артилеристите от крепостния бастион номер XIX произвеждали оръдеен изстрел. След навлизането на железницата и телеграфа пражкото време станало единен часови стандарт за цяла Австрия. Колоната беше и изходната точка, от която в Чешкото кралство се измерваха разстоянията. Така възстановяването на колоната върна на площада не само бароковата му доминанта, но и исторически астрономически и геодезически елемент.

Глориолата на Дева Мария е направена по традиционния метод на позлатяване в огън, който обаче е много опасен. Методът използва способността на живака да разтваря златото и да образува паста с него. Златото първо се разтваря в царска вода. След това се утаява от разтвора и след това се смесва с нагрят живак. Това създава сребристо бяла амалгама, която има консистенция на масло. Това се прилага върху метален предмет, който след това се нагрява върху въглен. Живакът се изпарява, оставяйки здраво закрепен слой от чисто злато на повърхността. При изгаряне обаче живакът се превръща в невидим, смъртоносно отровен газ.

Победата над шведите принадлежи към най-важните моменти на пражката хералдика. През 1649 г. Старият град получава от Фердинанд III в герба си „ръка с меч, готова да защитава отворената порта срещу натрапниците“, и дузина знамена на стотиците (от латинското centum – сто), в които жителите на града били разделени при отбраната.

Червеното поле придоби ново значение, тъй като започна да припомня кръвта, пролята при защитата. На града беше потвърдено правото да използва титлата Civitas Fidelissima (най-верният град) и същевременно бяха потвърдени градските свободи и правото на градска милиция. Първоначалната украса на герба с шлем беше разширена с въвеждането на три турнирни шлема и лъвовете се превърнаха в истински щитоносци на целия герб. Така промененият герб премина през 1784 г. без промени върху цяла Прага и de iure съществува до възникването на Велика Прага през 1927 г., но фактически само до 1918 г.