Историческа картина

В древна Гърция защитата на града символично се осигурявала от дървена статуетка на богинята Палада Атина, пренесена според преданието от Троя. По-късно изразът паладиум започнал да се използва за образи или релефи, на които се приписвала защитна функция. Метален релеф на Дева Мария с Младенеца Иисус, който според легендата трябвало да премине от св. Методий през св. Людмила до св. Вацлав, бил почитан като предмет с особена закрилна сила и за него започнало да се говори като за Паладиума на чешката земя. Той станал образец за редица готически изображения, сред които е и Световитската Мадона. Нейно вярно копие, рисувано с темпера върху три дъски от алпийски бор, покрити с конопено платно, притежавал и шлифовчикът на скъпоценни камъни Дионисио Мизерони. Образът бил изложен на дома му на ъгъла на Староградския площад и Желязната улица и по време на шведската обсада през 1648 г. пражани се молели пред него за спасението на града. Тогава кметът Микулаш Франтишек Турек от Струмфелд и Розентал го носел по крепостните стени и на Карловия мост, за да окуражава защитниците. След сключването на мира пражани приписвали победата си на застъпничеството на Дева Мария.

Колоната е построена през 1650–1652 г. с подкрепата на император Ferdinand III., който я разбирал като вотивен дар за „защитата и освобождението на града". Скулптурната украса била ръководена от Jan Jiří Bendl, първия голям чешки бароков скулптор. Неговото творчество принадлежи към най-старите барокови произведения в чешките земи. Същевременно тази колона станала първата Марианска колона в Бохемия. Ее материално решение е наистина уникално: това е първата Марианска колона в Европа, чийто скулптурен декор е цялостно от пясъчник, а не от бронз или мрамор, както беше обичайно досега.

Колко бързо и с каква сериозност е започнало строителството, удостоверява запис от 22 април 1650 г. в паметната книга на пражкия Стар град. Документът отбелязва решението на градския съвет, натоварил Dionýs Misseroni с надзор над строителството. Основният камък е положен вече на 26 април 1650 г. Записът изрично посочва, че колоната се гради като благодарност за спасението на града – тоест не само като художествено произведение, а като израз на колективна памет и духовна признателност. Образът, свързан с молитвите за спасение на живота на защищаващите се пражани, е поставен в свещеното пространство в средата на колоната. В това отношение пражката Марианска колона се различава значително от по-старите мариански колони северно от Алпите – тази в Мюнхен на Marienplatz (1638) и виенската на Am Hof (1647), което я поставя в изцяло изключителна категория сред марианските колони.

По времето на пруската обсада на Прага през 1757 г. топовско ядро удари ангела, който покорява дявола, и разби тази статуя. Местото беше запълнено в XIX в. от нейна новодобна замяна, на която обаче при смяна на коринтски капител поради изветряване падна греда от дървеното скеле и я сериозно повреди. По време на работа на копието на статуята, неговото завършване през 2024 г. забави наводнение. Колоната стоеше на Старомества площад 268 години, до 3 ноември 1918 г., когато беше повалена от тълпа. Тя след това се отправи към Карловия мост с намерение да събори в Молдава и тамошните статуи, но въоръжената стража я спря. Атмосферата на първите дни на провъзгласената република беше изпълнена с еуфория, но и с антикатолически настроения. Вече малко след събарянето на колоната се появиха първите усилия за нейното възстановяване, ръководени предимно от католически организации. Тези инициативи обаче се провалиха, тъй като политическото представителство на Първата република беше силно насочено срещу Църквата, а публичният дебат беше натоварен с исторически митове. Тези митове по-късно станаха основа на комунистическата антицърковна пропаганда, която ги засили допълнително.

Възстановяването на колоната през XXI в. би било изключително предизвикателно дори и без тези исторически тежести. Изискваше комбинация от внимателно събиране на исторически документи и архивни снимки, археологически проучвания, измервания и модерни статически изчисления. Проектанти и реставратори използваха запазени фрагменти, съхранявани в Лапидариума на Националния музей, стари рисунки, описания и исторически снимки. Всеки детайл трябваше да бъде реконструиран с максимална вярност – от пропорциите до повърхностната структура. Съвременните технологии позволиха намирането на подходяща замяна за оригиналния пясъчник от изчезналите кариери, докато традиционното каменарско и скулптурно занаятчийство гарантира, че крайният вид вярно съответства на барокoвия оригинал.

Марианската колона днес стои не само като напомняне за барокова набожност, но и като свидетелство за дълбоко закрепените й корени в историята на Прага. Нейната история обединява средновековната марианска почит, бароковото изкуство, драматичните събития от 1632, 1648, 1757 и 1918 г. и стремежа за възстановяване на националната памет, която вече не е ограничавана от комунистическата цензура. Марианската колона днес отново стои като символ на ценностна приемственост, основана на гръцкото мислене, римското право и християнската етика, които ужасите на целия XX в. не успяха да разкъсат.